За мен

име: Делян Василев
местоположение: Добрич
роден град: Добрич
възраст: 29 г.
зодия: Козирог
ръст:  160-170  см. +- 20%
очи:  Кафяви
тегло: Променливо
професия: Монтьор електронна техника
професионална квалификация: Информатик, информационен администратор
образование: Техническо
окс: Професионален бакалавър (Каквато и да е тази форма на живот)
семейно положение: Несемеен, на разположение все още
любим спорт: Гребане с лъжица, 200 метра вита баница
предпочитана кухня: добре заредената с  вкусотии
домашни любимци:    N/A

Накрадко за мен:

Роден съм където и когато ми е паднало – в гр/с. Добрич на 17 януари. Година не помня. Имало е и друга възможност, да не се родя изобщо, но не съм я използвал докрай. Учих електроника в гр. Добрич (по чудо завърших и се дипломирах. Все пак стават и чудеса не само по Коледа!). Не съм женен и нямам намерение да повторя една от грешките на повечето хора. Медицината ми е хоби. Не ставам за лекар, защото не мога да кълцам месо на достатъчно ситни парченца. Автор съм на над 10 камъка в отделителната система с големина от „синя слива до бобено зърно” (така е описана едната партида в епикризата). Имам опит в медицината – активно съм взимал участие като пациент.

Занимавам се с компютърни системи. Няколко компютъра издъхнаха в ръцете ми, но както се казва човек не става истински специалист докато не вземе няколко жертви. Излагал съм се на различни състезания по ИТ, а част от излагациите бяха достатъчно качествени – второ място на турнир в Шумен и национален кръг на олимпиада по ИТ. В училището, в което учих, има оставена голяма следа от мен, а именно автоматичен електронен звънец. Занимавал съм се известно време с йога, но така и не успях да си докарам разпънато сухожилие или нещо подобно. Пътувах 40 часа, за да играя 7 минути хоро, след което още 40 часа обратно. Бил съм и в Полша. В момент, в който трябваше да се пази тишина по време на курс, предизвиках хората в кухнята да скандират името на страната ни, показвайки как се бърка тесто за палачинки – чрез бормашина със  закачена бъркалка. В периода 2013-2016 г. се правих на студент – учих информатика и информационни технологии в единия от трите колежа в Добрич. Колежът предлага много добро самообразование… Имам написани няколко статии, като повечето от тях са публикувани в чуждестранни издания.

От август 2015 г. работя в компютърна фирма. Вече имам професионална среда за експерименти с клиентски машини. Както споменах през 2016 г. по чудо се дипломирах. Интересно е как хората се променят. Такива дето са се държали отвратително с теб, на дипломирането ти пожелават с радост да си ползваш дипломата от пародията, за която имаш документ. От март 2017 си открих собствена компютърна фирма. От началото на 2019 реших да сменя малко сферата на работа като почнах работа в обувен завод, но все пак си продължавам и с компютърните истории.